: БСД : Българска Социалдемокрация: ПОЛИТИЧЕСКА ПРОГРАМА

ПРОЕКТ!

Програма за политически действия на Българска Евролевица за периода до избори за евро-депутати и парламентарни избори ’09.

Програмата обхваща периода от Конгреса на БСД до парламентарните избори. През този период основната цел на Партията е връщането й в политическата власт.

1. Принципи, на които се изгражда програмата за действие. Българската Евролевица приема принципите свобода, солидарност и справедливост за основополагащи ценности и изгражда политическото си поведение върху тях. Свободата е правото на всеки човек и на всяка група да изразява и защитава интересите и идеите си без да нарушава или ограничава същото право на другите. Свободата е свобода на словото и свобода от насилие, свобода на вярата и свобода от манипулация, свобода на сдруженията и свобода от тирания . Свободата се гарантира от правилата, но и от уважението, толерантността и взаимното признаване между гражданите и групите. Солидарността е връзката между гражданите, която ги прави съпричастни един към друг и много по-силни като общност. Солидарността е между млади и стари, работещи и безработни, здрави и болни, богати и бедни, между етносите. Справедливостта е принцип на разпределение между гражданите, който намалява социалната разлика между тях и ги сплотява като общност. Справедливо е всеки да живее според знанията, квалификацията и труда си, справедливо е всеки да има равен достъп до знания, квалификация и заетост. Справедливостта е равенство на шансовете, на достъпа и на правата.
2. Мисията на Българската Евролевица
За достоен живот на трудещите се. Партията, нейните членове и симпатизанти се обединяват, за да превърнат България в спокойно и сигурно място за достоен труд и живот. Нашите действия се определят от представата ни, че в средносрочна перспектива страната ни ще стане тази част от Европейския съюз, където няма да има агресия, корупция и престъпност, където ще се раждат повече деца, родителите им ще имат съответна на образованието си работа, а пенсионерите ще живеят спокойно. Обединяваме се с надеждата, че с нашите усилия България ще стане страна, в която всекидневният живот на трудещите се хора няма да е проблем. Българската Евролевица е партия на средните слоеве, които живеят почтено от труда или бизнеса си. Партията вярва, че именно тези слоеве ще са най-голямата социална група, преобладаващата част от българското общество, социалната основа на демокрацията, толерантността и солидарността, източникът на икономически и социален просперитет на страната.
За обединението на българските граждани Българската Евролевица иска да види българското общество успокоено и обединено на основата на общи ценности, морал и правила – без агресия и насилие в семейството, училищата и на улицата, без експлоатация на труда, без административен произвол, без погазване на правата на различните.
За европейските ценности на българите Ценности, на които трябва да се гради общността на българските граждани са европейските ценности на демокрацията, толерантността и взаимното уважение. Българската Евролевица работи за ефективното включване на България в процедурите на взимане на решения и в практиките за създаване и осъществяване на общите политики, защото вярва, че това е от полза за всеки български гражданин. България е силна със своята национална история и своето европейско настояще и бъдеще.
3. Проблемите на настоящия момент o България излезе от политическия преход с разрушена икономика, раздробено и неефективно селско стопанство, ниски доходи, лоша инфраструктура и гражданско недоверие в овластените институции, но въпреки това – с нови, при това големи шансове за икономически и социален просперитет. България е заела здраво мястото си в европейската политическа система и в европейското общество. Оттук натам от собствените ни институции и от собственото ни поведение зависи да превърнем включването си в Европейското политическо и икономическо пространство в полза за всички. България има шанс, както никога досега, използвайки обединените предимства на Европейския съюз, да преодолее икономическото си и социално изоставане и да се превърне в привлекателна част от общия пазар. Това обаче, не става автоматично. Необходими са усилия, необходима е целенасочена политика, която да стимулира технологичното обновление и модернизацията на икономиката, окрупняването и модернизацията на селското стопанство, да създаде условия за повишаване на доходите, да построи нова, модерна инфраструктура и да възстанови авторитета на държавните и местните институции. Тази нова политика е невъзможна, ако българската държава не предприеме активни мерки за преодоляване на съществуващите проблеми. Държавата не е само бирник, не е само ковчежник, не и само регулатор. Тя трябва да застане зад конкретни публични цели и да се ангажира с постигането им. Тя трябва да предприеме активна индустриална политика, с която да подкрепи развитието на определени структуроопределящи, високотехнологични и перспективни сектори на индустрията, услугите и селското стопанство. Държавата трябва да се ангажира с активна политика на доходите, която да повиши общото им равнище и да възстанови справедливостта в разпределението. Тя трябва да предприеме пряко инфраструктурното развитие. Тези публични цели м настоящия момент не могат да бъдат реализирани чрез частната инициатива и пасивната, регулативна функция на държавата. Само активната й роля може да гарантира развитието на високотехнологичните и високодоходни отрасли, както и строителството на инфраструктурните съоръжения при съблюдаване на оптимално съотношение между цена и публична полза. Българската държава трябва да подпомогне гражданите, бизнеса, местните и регионалните общности да участват активно и ефективно в усвояването на Европейските структурни фондове. Тя не е просто пасивен посредник в това отношение. Тя трябва да поеме активна роля – да стимулира общностите на гражданите и бизнеса, да ги учи, да ги подкрепя, включително и чрез подходящи финансови инструменти, за да се възползват те от финансирането на европейската интеграция. Българската държава не е представител на Европейските институции пред българските граждани. Точно обратното – тя защитава общия интерес на българските граждани и е отговорна за адекватното му включване в институционалната система на Общността. o Финансовата и икономическа криза още повече засилва необходимостта от пълно преформулиране на ролята на държавата. Колкото и абсурдно да звучи, провалите на България – слабо развитата икономика, липсващите високотехнологични отрасли като автомобилостроенето например, контролираната финансова и банкова система, огромният, неконтролирано харчен бюджетен излишък, се превърнаха в предимства в условията на глобална финансова криза. Въпреки това, кризата няма да пощади България – много семейства ще бъдат затруднени, заради повишените лихви върху кредитите и понижените оценки на старите жилища, много хора ще останат без работа и ще станат клиенти на социалното осигуряване и подпомагане, някои банки, кредитирали строителството, ще изпитат затруднения и ще се опитат да се приспособят за сметка на потребителите. Само държавата може да защити хората на труда и бизнеса в условията на финансова криза с трудно предвидими икономически и социални последствия. Българската държава не може да чака тези последици да се появят. Необходими се предварителни активни мерки, които да задържат кризата в социално поносими граници. o Ако нещо остана недовършено след подготовката за включването на България в Европейския съюз, това без съмнение е секторът на публичните услуги – образованието и здравеопазването. Недовършените реформи ги превръщат в постоянен източник на напрежение – напрежение за публичните финанси, които никога не стигат, напрежение за гражданите, чиито потребности остават неудовлетворени. Отговорните институции трябва да проявят политическа вола и да довършат реформите в публичния сектор. През последните години в условията на започнати, но недовършени реформи, се очертаха нови проблеми, които поставят под съмнение правилността на избраните политически подходи. Това още повече засилва напрежението в публичния сектор, където се създава усещането за хаос и за невъзможен изход. Българската държава трябва да предприеме мерки за постигане на обществен консенсус за допустимите механизми за организация и предлагане на публичните услуги. Не е приятно да си признаем, но сме най-слаби там, където няма развити общи европейски политики. Може би защото сами, в рамките на националната си политическа и институционална система, трябва да се разберем и да направим своя избор. o България стана известна с корупцията на всички етажи на властта. Справянето с корупцията зависи от ценностите и културата на администрацията. Зависи и от поведението на всеки отделен гражданин и отказът му да участва в корупционно действие. Няма ефективни формални механизми за справяне с корупцията. Преодоляването й е въпрос на ценности, които се усвояват в семейството и училището. o Голяма част от проблемите на България са свързани с неефективния модел на управленска децентрализация. Този модел затруднява всички равнища на управление – централното, регионалното и местното, води до противоречия между тях и в крайна сметка до намаляване на достъпа и предлагането на услуги за гражданите. Необходимо е преформулиране на модела на управленска децентрализация, което да даде възможност на под – държавните равнища ефективно и в публична полза да осъществяват компетенциите си. Зад новия моделна децентрализация трябва да застане държавно – обществен консенсус, който до осигури осъществяването и жизнеността му.
4. За средствата на политиките България няма нужда от силна власт, а от държавно – обществен консенсус за политиките. Само тези мерки, които се основават на съгласието между заинтересованите страни – между компетентните органи и влиятелните участници, могат да се случат и да произведат публична полза. Българската Евролевица вижда обществената си роля в това да организира диалога между заинтересованите страни за изработване и прилагане на секторни политики. Тя ще работи като посредник между организациите на гражданите, тези на бизнеса и тези на държавата. Целта е да се даде възможност на българското общество да се сплоти около политиките и по този начин да допринесе за повишаване на ефективността на публичното управление.
5. За ресурса на Българската Евролевица Партията има своето присъствие в местната власт. Това я прави близка до гражданите и до непосредствените им проблеми. Българската Евролевица трябва да разшири общественото си влияние чрез присъствието си в медиите. Тя има ресурса да организира публични кампании за разпространение на определени идеи в обществото и да стане посредник в диалога между държавата, бизнеса и гражданите. Това ще разшири общественото й влияние и ще осигури подстъпа й към политическата власт.
6. Публични проекти на Българската Евролевица
o Проект за индустриални политики. Партията ще се ангажира с организацията на широка, Интернет базирана обществена дискусия за индустриалната политика. На дискусия ще се постави въпросът: Кои отрасли ще изтеглят българската икономика и ще привлекат високообразованите специалисти в България?. Резултатите от дискусията ще бъдат представени пред държавните институции, за да се окаже натиск върху тях за включването им в държавните приоритети.
o Проект за подпомагане на организациите да участват в усвояването на Европейските структурни фондове. Партията ще създаде сайт в помощ на организациите на гражданите и на бизнеса. Ще окаже натиск върху държавните институции за създаване на Публичен фонд за финансово подпомагане на организациите при участието им в усвояването на структурните фондове.
o Проект за доходите от труд. Партията ще организира дългосрочна кампания за представяне пред обществото и за създаване на обществена подкрепа за преформулиране на политиката на трудовите доходи и за законовото въвеждане на почасовото заплащане на труда.
o Проект против експлоатацията на труда. Българското обществото трябва да признае, че на българския пазар на труда съществуват форми на експлоатация, които са нехуманни и нарушават човешкото достойнство. Партията трябва да подпомогне идентифицирането им и да предизвика обществен дебат за необходимите механизми за ефективното им ограничаване.
o Проект за здравеопазването. Българската Евролевица ще предизвика обществен дебат за преоценка на клиничните пътеки в здравеопазването и преформулиране на механизмите за разплащане към общопрактикуващите лекари, специалистите и здравните заведения.
o Проект за образованието.
o Проект за възстановяване на дисциплината и реда в средните училища. Целта на този проект е да насочи общественото внимание към агресията и насилието в училищата и да разпространи в обществото идеята, че за успешната социализация на децата и младежите в ценностите на демокрацията, толерантността и взаимното уважение, е необходимо в училищата да се възстанови дисциплината и реда.
o Проект за създаване на единна образователна система и възстановяване на връзката между основното, средното и висшето образование. Нарушената връзка между образователните равнища лишава много деца от възможността да реализират своите възможности. Те напускат образователната система поради социални или културни причини без да реализират своя потенциал. Това е загуба за тях, загуба и за обществото, което има нужда от градивните сили на всеки свой член. Партията ще разпространи в българското общество идеята, че образователната система трябва да е организирана така, че да поощрява оставането в нея.
o Проект за преоценка на модела на управленска децентрализация. Българската Евролевица ще организира обществена дискусия за недостатъците и проблемите, които сега съществуващия модел съдържа.
Българската Евролевица трябва да заговори в подкрепа на тези идеи и да мобилизира човешки и финансов ресурс за разпространението им в обществото. Така тя ще открие естествените се партньори и ще увеличи общественото си влияние. За разпространение на идеите трябва да се използват представителите на Партията в местната власт, присъствието на лидерите и експертите й в медиите, обществени кампании, натиск върху компетентните институции за решаване на проблемите и въвеждане на практиките, за които съществува държавно – обществен консенсус.